За жалост на света има предостатъчно мъка да напои Сахара ~ Ричард БРОТИГАН
Ричард Бротиган е един от най-ярките представители на контракултурата от 60-70-те години на предишния век. Поет, текстописец и публицист на творби в жанра черна комедия, подигравка и ирония, той постоянно бива нареждан до имената на писатели от ранга на Уилям Бъроуз, Джак Керуак, Хенри Милър, Кен Киси…
Критиците го съпоставят с Хемингуей поради дълбочината на философските си прозрения, с Марк Твен, поради остротата на обществената си подигравка и с Кърт Вонегът поради силата на политическото изобличение.
Когато е единствено на двадесет години, след свада с обичаната, хвърля камък и чупи стъкло на полицейски сектор и е изпратен, с диагноза параноидна шизофрения и клинична меланхолия, на двумесечна шокова терапия в психиатрична клиника в Портланд – същата, в която по-късно Милош Форман снима „ Полет над кукувиче гнездо “. В болничното заведение написа първата си новела, която не е оповестена. След това живее в една от първите хипи-комуни. Прави няколко пътешествия в Европа и Япония, прегръща философията на дзен будизма. Автор е на повече от 10 романа и още толкоз сборници с лирика, както и разкази.
Бротиган се самоубива на 16 септември 1984 година в Калифорния
(1935 ~ 1984)
Странно е какъв брой елементарни неща стават в живота, до момента в който ние ставаме все по-сложни.
В наши дни хората вървят по луната, посяват следите си като тикви в мъртвия свят, а в живия всяка година умират от апетит 300 000 души.
За жал на света има премного тъга да напои Сахара.
Вероятно най-близките до съвършенство неща са големите безусловно празни дупки, които астрономите откриха неотдавна във Вселената. Ако там няма нищо, по какъв начин би могло да бъде неправилно?
Да умреш – това е като на автостоп да пристигнеш нощем в чужд град, където е студено, дъжд вали и ти си самичък още веднъж.
Аз съм в непрестанен развой на мислене за нещата. Аз мисля за нещата по тридесет или четиридесет години, преди да ги напиша.
Дали не обезумявам? Все едно, че патица се питаше за какво лети на юг всяка есен или камила забелязваше ненадейно,, че има гърбица.
Чудя се дали това, което публикуваме в този момент, си заслужава изсичането на дървета за хартията, на която го печатаме.
През пролетта на 68-а, когато последната третина от века плава, като сън, към финала си, настъпва време книгите да се засаждат в земята, с цел да порастват от страниците им цветя и плодове.
Моля се да минат тридесет и две години, с цел да напоят плодовете и цветята двадесет и първи век и да му опишат, че в миналото са били книги, родени от влюбените ръце.
Всички ние имаме място в историята. Моето са облаците.
Просто очаквам, и на за мен напълно не е значимо, какво очаквам, тъй като всички упования на света си наподобяват едно с друго.
Понякога изваждам паспорта си, преглеждам моята фотография (не доста сполучлива и т. н.) просто с цел да ревизира, дали живея.
Простотата на живота и сложността на гибелта водят игра наречена безкрайност против сложността на живота и простотата на гибелта.
Сънувах, че съм се срещнал с Ърнест Хемингуей. Ние извънредно се скарахме на сън, тъй като Ърнест Хемингуей смяташе, че написа по-добре от мен.
Винаги съм желал да напиша книга, която да приключва с думата " майонеза ".
Понякога човек е зложелател на личните фантазии. Той е рицар, ненавиждан на кралицата.
Понякога живота се свежда до тривиално кафе и до степента на непосредственост, до която чашата кафе разрешава да се доближи.
Всички реки текат в морето; само че то не се препълва; реките се завръщат към своите извори, с цел да потекат още веднъж.
Някак живеем и отново умираме. Странно, това ми се коства единствено следващо начало. От едно постоянно следва друго, по тази причина си мисля: ще стартира отново от нулата. Може нещо ново да науча. А може би – няма. А може всичко да си бъде същото, единствено че изначало. Времето бързо тече без причина, тъй като всичко стартира още веднъж. И ще отида единствено там, където към този момент съм бил.
Инструкция по ремонт на кармата: Намери задоволително храна и се наяж. Намери безшумно място за сън и се наспи. Намали интелектуалния и прочувствен звук, до момента в който откриеш своята тишина и слушай.
Приятелите ми в суматоха настояват едно и също. Те приказват за края на света, за мрачевина и злополука. Слушам ги деликатно и давам отговор: Не, това не е краят на света. Всичко едвам в този момент стартира...
Със силата на любовта макар гибелта непроменяемо сияят звездите и са при започване на всичко.
Една е вярата ни – децата и семената, които им дадохме, и градините, които отглеждаме дружно.
Думите са цветя от нищото. Обичам те.
...
Възлюбени
Промених нейната спалня,
подвигнах тавана с 4 фута,
отстраних безпорядъка в живота й,
украсих белите стени,
сътворих неизмеримо успокоение в стаята,
тишина, която имаше съвсем мирис,
сложих я на ниското медно легло
върху покривката от бял атлаз
и стоях самичък на вратата
наблюдавайки я по какъв начин спи,
отвърнала се от мене.
...
Любовно стихотворение
Толкова е хубаво
да станеш сутрин
напълно самичък
и да не би трябвало да казваш на някого,
че го обичаш,
когато не го обичаш
към този момент.
Снимка: Twitter / Richard Brautigan
